Разбиване на митовете за еврозоната и истината за еврото
Автор: Стефан Станев във Facebook
Разузнавателна служба на Турция 1: “С еврото няма да поемаме непознати задължения ”
ФАКТ: С влизане в еврозоната ставаме членове на ESM (Европейски стабилизационен механизъм). България би трябвало да внесе към 420 млн. евро като действителна сума + поема обвързване за още ~3,3 милиарда еврогаранционен капитал.
Ако страна като Италия, Гърция или Испания банкрутира, ESM взема решение (със 85% мнозинство) дали да отпуска помощ. Ние нямаме блокираща квота — т.е. даже да гласуваме “против ”, ще би трябвало да участваме.
Истината: България няма да заплаща автоматизирано непознати задължения, само че с еврото става част от общата гаранционна скица за избавяне на други страни. Това е действителен финансов риск.
Разузнавателна служба на Турция 2: “Няма значение, че ЕЦБ е на загуба — централните банки не са за облага, а ЕЦБ заплаща лихви на националните банки ”
ФАКТ: Сега Българска народна банка изкарва към половин милиард лв. годишно облага, които непосредствено превежда в българския бюджет.
ЕЦБ обаче регистрира загуба от 7,9 милиарда евро за 2024 и 7,8 милиарда за 2023 год. и се чака да остане на загуба в идващите години.
Причината не е, че ЕЦБ „ дава пари “ на националните банки, а тъй като:
– години наред ЕЦБ изкупуваше държавни облигации (особено на мощно задлъжнели държави) с съвсем нулеви или негативни доходности;
– по-късно внезапно подвигна лихвите, с цел да спре инфлацията, което я принуди да заплаща високи лихви на комерсиалните банки, които държат пари при нея;
по този начин се получи голям разход, който салдото на ЕЦБ не може да покрие.
Дори Бундесбанк регистрира рекордни загуби поради тази система — и това е явен сигнал, че казусът е систематичен, а не краткотраен.
Истината: Централните банки не са търговски сдружения, само че облагите им са значими за бюджета. Сега България печели от БНБ; в еврозоната ще сме подвластни от загубите на ЕЦБ — това са средства,, които бюджетът губи, а не просто „ счетоводни записи “.
Разузнавателна служба на Турция 3: „ Валутният ръб е колониална скица, наложена извън, тъй като не можем сами да управляваме парите си “
ФАКТ: Да, България вкара валутния ръб през 1997 година поради вътрешна рецесия и хиперинфлация, породени от безотговорно отпечатване на пари и финансиране на държавния недостиг посредством Българска народна банка. Но:
Бордовата система се ръководи от самата Българска народна банка – не получаваме ежедневни указания извън.
Валутният ръб е ефикасен инструмент за дисциплиниране на политиците и обезпечаване на финансова непоклатимост — освен в някогашни колонии, а и в сполучливи образци като Естония (преди еврото), Хонконг или Сингапур.
В еврозоната страните също нямат лична парична политика, а се подчиняват на ЕЦБ – те на процедура са в система ръководена извън, където България ще има най-малък глас.
Истината: Валутният ръб не е „ колониална настойчивост “, а механизъм, който България сама избра, с цел да озапти политическата безнаказаност. Еврозоната също е система без национална парична политика — само че там решенията ще се взимат извън, а не в Българска народна банка.
Разузнавателна служба на Турция 4: „ Валутният ръб може елементарно да бъде отстранен от Народното събрание — значи е рисков и нерешителен “
ФАКТ: Субсидиарност и отчетност: Валутният ръб е организиран със закон от българския парламент — определени от хората представители, които носят политическа отговорност пред жителите. Решенията се взимат покрай хората, а не в надалеч във Франкфурт.
Емпирически триумф: Бордът работи сполучливо към този момент над 27 години. Никое държавно управление или партия не е посмяло да го пипа, тъй като той е поръчител за финансова дисциплинираност и непоклатимост — даже през рецесии (глобалната финансова рецесия, КТБ, Гърция, Ковид и т.н.)
Истинският риск е премахването му: С еврото бордът ще бъде напълно сменен от общата рамка на еврозоната, която дава на политиците по-широки благоприятни условия да натрупат задължения.
Поправката от 2020 година: Когато влязохме в ERM II, в член 29 от Закона за Българска народна банка беше записано, че закрепеният курс лев/евро към този момент зависи от европейски решения, а освен от България. Това е на процедура намаляване на борда.
Истината: Бордът не е слаб, тъй като зависи от българския парламент. Напротив — той обезпечава местна отчетност и финансова дисциплинираност. Слабостта пристигна от прехвърлянето на решенията на открито след 2020 година, а с еврото този развой ще завърши напълно.
Разузнавателна служба на Турция 5: „ С еврото и Банковия съюз повече няма да има банкови рецесии като КТБ, няма да се избавят банки с държавни пари, а ще сме предпазени от европейските механизми. “
ФАКТ: Европейските механизми не са гаранция против банкови банкрути или обществено избавяне.
Примери за банки, избавени с пари на данъкоплатците (въпреки европейския надзор):
Banca Popolare di Bari → €900 млн.
Banca Carige → €3 милиарда
Caixa Geral de Depósitos → €3,9 милиарда
Monte dei Paschi di Siena → €5,4 милиарда
Cyprus Cooperative Bank → €6,1 милиарда
Norddeutsche LB → €7,9 милиарда
Veneto Banca & Banca Popolare di Vicenza → €16,8 милиарда
Само Banco Popular (Испания, 2017) беше избавена посредством европейския механизъм (BRRD), без пари на данъкоплатците.
SRM и SRF:
SRM (Единен механизъм за преструктуриране) взема решение кои банки да избавя, само че България няма да има действително въздействие там.
SRF (Единен фонд за преструктуриране) би трябвало да доближи €77 милиарда до 2030 година Българските банки ще стартират да внасят в него, само че в случай че парите не стигнат, страната поема остатъчния риск.
ELA (Emergency Liquidity Assistance):
Това е незабавна ликвидна помощ, одобрявана от ЕЦБ.
Малки страни като България нямат тежест в решенията на ЕЦБ и могат да останат без достъп в спешни моменти (пример: Гърция, 2015 г.).
Истината: С присъединението си България влиза в система с потвърдени недостатъци, поема финансови опасности без задоволителен надзор и остава подвластна от решения на ЕЦБ, които не са автоматизирано в наша изгода.
Разузнавателна служба на Турция 6: „ В Банковия съюз е невероятно прането на пари, тъй като ЕЦБ управлява всичко. “
ФАКТ: Борбата с прането на пари (AML) не е в пълномощията на ЕЦБ — тя дава отговор единствено за надзора върху стабилността на банките (капитал, ликвидност), а AML остава в ръцете на националните органи. Освен това в Европейски Съюз се приготвя централна AML организация (AMLA), която ще следи всички страни, без значение от валутата им.
Примери за огромни кавги с пране на пари в страни от еврозоната и под ЕЦБ контрол:
ABLV Bank → закрита след следствие от Съединени американски щати за пране на пари
Danske Bank → $200 милиарда изпрани от съветски олигарси
FBME Bank → закрита поради връзки с интернационална престъпност и тероризъм
ING → €675 млн. санкция за пропуски в AML контрола
Nordea → €95 млн. санкция за едва AML съблюдаване
Pilatus Bank → закрита, шефът ѝ задържан в Съединени американски щати
Satabank → закрита поради следствие за пране на пари
Société Générale → $1,3 милиарда санкция заобикаляне на наказания и AML пропуски
Versobank → лиценз лишен поради AML нарушавания
Истината: Влизането в еврозоната не носи автоматизирано „ чисти “ банки. ЕЦБ няма компетенции за AML — триумфът зависи от националния надзор и успеваемостта на общоевропейската регулаторна рамка.
Разузнавателна служба на Турция 7: „ ЕЦБ и национални банки като Българска народна банка не могат да финансират държавен дълг в еврозоната, тъй като това е строго неразрешено. “
ФАКТ: Да, член 123 от Договора за действието на Европейския съюз (ДФЕС) не разрешава на ЕЦБ и национални банки (като Българска народна банка, в случай че България влезе в еврозоната) да купуват непосредствено държавен дълг. Но покупката на облигации на вторичния пазар е разрешена от Съда на Европейски Съюз, което дава опция за индиректна поддръжка на страните и заобикаляне на тази възбрана (решения Gauweiler от 2015 год и Weiss от 2018 на СЕС)
Германският парламентарен съд не се съгласи с европейския съд и подлага на критика ЕЦБ, че не е анализирала задоволително икономическите резултати на стратегиите си за изкупуване на дълг; Според немците политиката на ЕЦБ води до „ зомби компании “ – компании, които оцеляват единствено поради евтини заеми, вместо да фалират; основава се заможен балон, тъй като ниските лихви повишават цените на парцелите, а и се предизвиква липса на финансова дисциплинираност в страните, защото лесният достъп до финанси посредством изкупуване на дълг понижава тласъците за фискални промени.
Истината: Забраната за финансиране на държавен дълг се заобикаля посредством покупки на вторичния пазар, както удостоверяват Gauweiler и Weiss. Германските съдии безапелационно подлагат на критика ЕЦБ за липса на разбор и водената от нея политика.
